Ревюта

Ревю: „Невидими“ от Наталия Делева

20170930_162435[1]

  • Издателство: Жанет 45
  • Автор: Наталия Делева
  • Година на издаване: 2017
  • Цена: 13 лв.
  • Меки корици
  • Брой страници: 160
  • Оценка: 5/5 звезди

 

 

Невидими е роман за неприемането на различните, в който деца съчиняват родителите си. Млада жена, отраснала в Дом за изоставени деца, се опитва да превъзмогне травмите от детството си. След поредица от раздели среща Дара – изоставено дете, в което разпознава себе си като малка. Привързва се към нея и решава на всяка цена да намери начин да й подари живота, който тя самата никога не е имала. Това е роман за хората в периферията на обществото. Различни сюжетни линии се преплитат, за да разкажат една обща история: на невидимостта.

 

14763908„Невидими“ е първият роман на Наталия Делева. Няма нещо, което на пръв поглед да не ти хареса-написан е простичко, кратък е, звучи интересно, корицата е красива, но семпла. Не знам дали има някой от вас, който да не е мислел, че българските автори не са добри, че не си струва особено да се четат техни произведения и каквото още се сетите против тях. Аз също до определен момент не смеех да мина покрай българските книги в книжарниците. Дали защото повечето български книги не получават хайпа, който заслужават или защото си нямах идея какво ще ми хареса, срещата ми с българските съвременни автори дойде чак преди няколко месеца. По-добре късно, отколкото никога 😉 .

Да се върнем на книгата. Влязох в книжарницата с намерението само да разгледам и да си набележа книги за момент, когато със сигурност ще купя нещо. Минавам покрай най-новите книги, вземам и разгръщам няколко. Случайно отворих на съвсем първата страница на „Невидими“ на Наталия Делева и какво да видя – послание от авторката, което гласи „Да можеш да приемаш различните от нас е хубаво“. Казах си, че щом някой би оставил такова красиво послание на първата страница на книгата си, може би и тя ще се окаже такава. И не сбърках. 20170930_1613121.jpg

Книгата, макар и малка е събрала в себе си историите на няколко души. И какво е общото между тях? Всички са по един или друг начин невидими за нас. Ние знаем, че има такива хора, но не се замисляме какъв ли е животът им, какво са преживели и защо са такива, каквито са… А докато четях за техните животи, макар и измислени (поне в романа), ми се искаше да се разплача, да захвърля книгата някъде и да забравя за всичко и да продължа с нормалния си живот. Но не така стават нещата. Не можеш да се преструваш, че някой е невидим след като си надникнал вътре в него.

Дори сега, връщайки се, спомняйки си за прочетеното ме побиват тръпки. За първи роман смятам, че авторката се е справила страхотно. Четейки, можех да си представя всичко, сякаш бях част от историята на тези хора. За два-три дни преживях много чрез книгата. Замислих се как малките неща, които героинята не е получила, всъщност са толкова важни. А за дете от 21 век като мен, във време на дигитално…почти всичко, тези неща, тези предмети понякога липсват. Изпитах носталгия по нещо, което аз имам електронно. Не мога да го пипна, да го усетя. То ще си стои така, няма да се измачка или да остарее. С един клик и всичко ще изчезне… Заради моменти като тези понякога се страхувам да започна нова книга. Но пък тази си заслужаваше. 🙂

big-Nataliya-Deleva-Nevidimi-cover-frontweb

Нека размерът на книгата не ви заблуждава. Може да е мъничка, но ще остане с вас за дълго. Препоръчително е да не минавате набързо през страниците. Ще ви е нужно да осмислите някои неща. 🙂

Темите, които за засегнати тук не са малко, но като цяло основното е приемането на хората различни от нас. Ето затова и Делева е написала тези думи на предната страница. Тези от вас, които имат интерес към подобен тип книги и се чудят какво да захванат им препоръчвам с две ръце и два крака „Невидими“, а и не само на тях.

 


Любими цитати:

„Исках да съм невидима в свят в свят, в който хората изпитват наслада от това да разсъбличат човешки истории, да ги превръщат в сензации, да присъстват в живота на другите, да воайорстват. Страхувам се да бъда видяна такава; знаех, че тъгата и срамотата ми прозират, и ме беше срам от тази моя голота.“

„Лекувах раните си, лекувайки чуждите“

„Моят сандък на разделите. Събирам в него предмети, чужди думи и спомени за нечия раздяла с близки хора. Искам да го запълня целия с чужди сбогувания, за да не остане никакво място за моите.“

„Тогава осъзнах, че детската злоба може да бъде по-силна от всяка друга. Защото е искрена и неосъзната.“

„Разбирах, че никой друг не е в състояние да промени нечий живот, ако той самият не е готов да го стори.“

 

Реклами

2 thoughts on “Ревю: „Невидими“ от Наталия Делева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s